Самочувствие…! Някои сякаш са родени с него. За други пък

 Самочувствие…! Някои като че ли са родени с него. За други пък е по-трудно да го придобият и показват. Защо е по този начин обаче? И какъв брой е значимо да имаме самонадеяност? Това са все сложни въпроси, на които може би няма да успеем да отговорим единствено с този текст. Затова пък ще сложим основите с няколко лесни съвета, които да ви оказват помощ да бъдете по-уверени изключително в този момент, когато времената са несигурни и към нас има толкоз доста източници на стрес и напрежение.
Това е значимо за всеки, само че с цялостна мощ важи за учителите, чиято работа всекидневно е обвързвана с тяхното показване, обществена тирада и контакта с огромен брой деца. За да могат да бъдат своята най-хубава версия и да предадат тази убеденост на децата, би трябвало самите те да се усещат спокойни и уравновесени.
Увереността не е елементарен развой и лишава време, задълбочена работа със себе си, самопознание и консистентност. Тук слагаме началото с няколко лесни и използвани на процедура техники, които споделя Пепа Митева в на издателство.
Тя е практик с дълготраен опит и учредителен психолог. Преподавател в ЦХН/БСУ и пълновръстен член на БДП. В портфолиото има над 100 студии, публикации, монографии и други
Някои от техниките, които споделя, изначало могат да ви се сторят странни, само че несъмнено ще сграбчен интереса ви и сме уверени, че до края на текста ще приложите най-малко една.
 
Аз-ът
Аз-ът съществува, даже и човек да не подозира за това. Със сигурност познавате концепцията от часовете по философия. Някои може би са още по-запознати с него, само че тук единствено ще маркираме неговата роля. А повече можете да чуете и в самия.
Аз-концепцията е комплицирано образувание, което включва: когнитивни, прочувствени и поведенчески съставни елементи. Основните процеси, свързани с Аз-концепцията, са: самопознание и самокритика. Тази самокритика стартира да се построява у нас  още от 3-годишна възраст. Най-активно се показва през пубертета, само че точно когато сме възрастни, ние в действителност откриваме себе си и попадаме в нашата лична категория - такива, каквито самите ние се виждаме и усещаме.
А по какъв начин тъкмо се виждаме? Ако и вие не можете незабавно да отговорите на този въпрос, ето едно забавно упражнение, което ще ви помогне.
Имате потребност от лист хартия. На него би трябвало да нарисувате четири приблизително огромни квадрата. Във всеки от тях ще нарисувате себе си. Това би трябвало да се случи доста бързо, без планиране и би трябвало да е под формата на бърза схема. Но… нещо доста значимо, би трябвало да нарисувате рисунките с недоминантната си ръка. Ако пишете с дясната, значи ще рисувате с лявата и по същия метод за тези, които пишат с лявата ръка.
Четирите рисунки ще отразяват надлежно:
●     Аз-реално (тук и сега)
●     Аз-огледално (от другите за мен)
●     Аз-идеално (желан образ)
●     Аз-супергерой
 
Неувереност
Ще си кажете, че няма по какъв начин да бъдете изцяло безпристрастни към себе си. И сте ненапълно прави. Затова, както лекар Митева поучава, с изключение на да действате бързо със скицата, е значимо да мислите нереално. Тази абстракция ще е потребна и в още едно упражнение, което ще помогне за това да определите кой сте в действителност - като отговорите на въпроса “Кой съм аз? ”. Тук би трябвало да разчитате на нереалните понятия: Кой съм аз, в случай че бях цвете или животно, или естествено събитие. Това ще покаже по какъв метод мислите за себе си. Например едно,е в случай че напишете, че се виждате като лъв, и друго е, в случай че се виждате като мравка, нали?
 
Правейки това съпоставяне, поглеждаме и към самочувствието - значима част от нашата убеденост.
Предимства и изгоди на електронни мисловни карти в образователния развой
Мисловните карти са доста прочут и ефикасен способ за учене и запомняне. Те съставляват диаграми, които пресъздават информация, св...
Представете си една стълбица. На всяко ходило има изписано по едно число. Те са от 1 до 6. На кое ходило сте вие?
Това упражнение ще ви помогне да определите къде се намирате самите вие, съгласно личното ви самоусещане. Не къде считат, че се намирате, другите, не къде бихте желали да бъдете, а къде сте в този момент, в този сегашен миг.  Това демонстрира и какво е умеенето ни за саморегулация.
Ако да вземем за пример ние сме на ходило 4, само че отбележим ходило 2, значи, че имаме дисбаланс у самите себе си. Не имаме вяра във опциите си, затова сме мощно неуверени. Съществува и противоположната прекаленост - да сме две, а да отбележим шестица.
Много постоянно учителят вижда тези пристрастености у децата и като възпитател, който има непряк взор върху тях и може действително да оцени опциите им, е редно да им помогне да доближат до уравновесена и действителна самокритика за себе си - нещо, което ще им помогне доста отсега нататък в живота.
 
Бърнаут или професионално прегряване
Безспорните изгоди при работа с виртуална бяла дъска
Всички знаем, че новите генерации изцяло се разграничават от предходните. Ако преди хората са израствали с книги и игри на площадката, то...
А в случай че нямаме действителна самокритика и просто се носим по течението, доста бързо ще стигнем до толкоз известния в последно време бърнаут. Познавате ли някой, който не е минал през него? Но какво в действителност е бърнаутът? Ако сте чели нещо по тематиката, то сигурно това не е прелестно прекарване и в случай че можем да си го спестим, е добре да го създадем. Той обаче се случва, с цел да защищити тялото ни от нещо по-лошо. Бърнаутът е сигналът за нас, който да ни даде знак да забавим темпото, да променим обстановката.
Представете си една антилопа, която тича, с цел да се избави от преследващия я леопард. Често, момент преди леопардът да я сграбчи, антилопата пада, все едно е мъртва. Леопардът я сграбчва и я завлича някъде, където по-късно да я изяде. И отново потегля на лов. Точно тогава антилопата внезапно още веднъж се съживява и хуква - по този начин се избавя. Ние сме антилопата, леопардът за всеки е друг, а бърнаутът е моментът, в който тя пада като мъртва на земята. По този метод тялото ни ни избавя от нещо по-страшно. Дава ни знак, че е време да променим нещо, да си дадем отмора, да презаредим батериите си.
 
Хубаво е да мечтаем
Защо? Това ни оказва помощ да се развиваме, да трупаме още повече убеденост. Постигайки задачите си, ние ставаме все по-смели, все по-уверени. Какво е фантазията в действителност? Мечтата е мощно и непреодолимо предпочитание. Какво обаче вършим ние, с цел да го осъществим? Правим ли стъпки в някаква посока, или чакаме нещо да се случи от самосебе си? Ако стоим на едно място, фантазиите си остават фантазии. И да, потребно е да мечтаем, само че това, което ще ни стимулира още повече и ще предизвика у нас мигновено повишение на самочувствието, което трайно се загнездва в съзнанието ни, е фактът, че съумяваме да ги сбъднем.
И в случай че в някакъв миг се усещаме прекомерно напрегнати или пък имаме потребност просто да прочистим съзнанието си, Пепа Митева дава няколко познати, само че ефикасни тактики, с които да рестартираме съзнанието. Всички са свързани с деяние - то е моторът, който ще ни разсъни и извади от коловоза, в който сме спрели. Какво да създадем: да подскачаме, да раздвижим ръцете, раменете. Ако не можем да подскачаме в офиса или в класната стая, тогава оказва помощ и вглеждането в по-отдалечен обект. Това е мигновен лек за всички, които прекарват дълго време пред екраните. Също забавно е да рисуваме лабиринти или пък да послушаме нещо на непознат език, да изкачваме стълби, да драскаме и още, и още.
Учителят на 21-ви век наподобява на този от 18-и, единствено че е цифров
Вчера, разлиствайки една остаряла прашна книга на тавана, внезапно ми попадна доста забавен текст, който разказва отговорностите на учителит...
 
Всички препоръки в уебинара на лекар Митева можете да изгледате.
И не забравяйте, че вашата самонадеяност зависи напълно от вас!
* Материалът е основан на уебинара “ ” с преподавател Пепа Митева.
 
Уебинарът е проведен от в границите на самодейността “Подкрепа на учителя при работа от у дома ”.